Гримоари | Магия

Събота, 03.Dec.2016, 0:16 AM

Здравейте Гост | RSS
Магията - практика и самоусъвършенстване

Начало | Каталог статии | Регистрация | Вход

Вход


Меню на сайта

Категории раздели
Основни понятия [9]

Ново от форума
  • БАР ЕСЕННА МАГИЯ (130)
  • Омагьосване. - част 7 (0)
  • LIBER LUX - подредено... (9)
  • Дневник на Solomon (15)
  • AUGOEIDES (Magnum Opus). - част 6 (0)
  • Освобождаване. - част 5 (0)
  • Инвокация. - част 4 (0)
  • Евокация. - част 3 (0)
  • Техники за медитация и автохипноза (2)
  • Коментари по Liber Lux (1)

  • Търсене

    Ранг в google
    Page Rank

    Тагове
    НЛП (1)

    Начало » Материали » Теория в магията » Основни понятия

    Гримоари
    Гримоар (Grimoire) - с тази дума през средновековието са озаглавявали книги, съдържащи заклинания и магически формули. Произходът на думата "гримоар" не е известен, но се предполага, че идва от старофренски, заради "moire" (муар), което е вид коприна от викторианската епоха, получена след взаимодействието на обикновената коприна с вода.
    От там и аналогът с магията - едно нещо се подлага на влияние от друго и накрая се получава трето.
    Друга версия за произхода на името също води към френския - grammaire, т.е. граматика (схващано като граматика → сложна книга → книга за заклинания).

    Съществуват най-различни поверия, свързани с гримоарите. Едно от тях гласи, че те могат да бъдат четени единствено от техния автор, но дори той самият бил подложен на опастност, тъй като в страниците на гримоарите са вплетени демони и отварянето на коя да е страница, ги пуска на свобода.

    Друго поверие е свързано с идеята, че гримоарите са книги, в които се описва само черна магия и вещерство и всички заклинания се извършват с помощта на името на Сатаната. На практика обаче повечето гримоари са писани от християни, които включват името на Исус Христос и на бог в заклинанията си. Освен това авторствот она повечето гримоари се приписва на библейски персонажи (Енох, Соломон, Моисей и други), на римски папи
    Лъв, Хонорий и други). Разбира се сред авторите на гримоарите има и черни магове, а също и разни хора с претенциите да са мъдреци. Заклинанията, които се включват в гримоарите са буквално всякакви.

    В своята четвърта книга "Окултната философия" Агрипа дава описание на това как се пише Гримоар. Изискват се познания по рисуване, понеже на всяка страничка трябва да се нарисува демон, печата му, подписа му, атрибутите му и прочие. И се изисквали доста познания по магия, за да се вдъхне магическа сила на страничката, след като тя бъде завършена. А когато целият гримоар бъдел завършен, магът следвало да извика всички описани в него демони и да ги задължи да му положат клетва за вярност.

    Най-известните днес гримоари са Завещанието на Соломон, Малкият ключ на Соломон, Гримоарът на папа Хонорий, Хептамерон, Шеста и седма книга на Моисей, Свещената магия на Абрамелин мага и други.

    Гримоарите дават една голяма част от съвременния облик на ритуалната магия. В тази връзка сега отново ще се върнем на гоетията и ще разгледаме отново съставните и начините на построение на ритуалите, но вече на едно по-високо ниво на вникване в материята.

    Класическите съставни, зададени от гримоарите, на който и да е ритуал, са:

    Храм

    В контекста на ритуалната магия, храмът, това е помещението, в което ще бъдат поместени Кръгът и Триъгълникът. Обикновено ролята на храм е играела стая, достъпът до която е бил ограничен. Тя е била освещавана и в нея са се правели специални ритуали, преди да бъде готова за правене на магии в нея.

    Кръг

    Кръгът в действителност не е просто очертание по пода, а е символ на Вселената на мага. Неговият център е източникът на Баланса и основна точка, от която се извършва промяната в заобикалящия мага свят. При работата с Гоетията, кръгът е задължителен и е важно условие за достигането на успех при извършването на магическата операция, а също така и са необходимо условие, за да може магът да управлява силите, които ще създава в Триъгълника.

    Кръгът се изобразява в храма по начин, който вече е разгледан в Урок № 2. Важно е символите, които ще бъдат вписани в кръга, да отговарят на личната вселена на мага (т.е. на неговата карта на света, за която ще се говори в някой от следващите уроци).

    Класическият кръг, използван в Гоетията включв ав себе си задължително изображението на змия, а по тялото на иврит са изписани Божествени имена, имена на ангели и архангели и други. Пространството между вътрешните и външните окръжности е в ярко жълто, а буквите се изписват в черно. Вътре в кръга се изобразяват 4 хексаграма, означаващи посоките на света и 4 пентаграма на пресечните страни. Следва да се получи нещо, което изглежда така:
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    Триъгълник

    Според гримоарите както кръгът, така и триъгълникът, се явява класически елемент на ритуала. Това е мястото, където се създават силите, използвани в магията. Триъгълникът се чертае на определено разстояние от кръга, обикновено в посока Изток (или в друга посока според зависи за какво ще е предназначен ритуалът). От всяка стран ана триъгълника се пишат съответстващите имена, като класическият триъгълник в Гоетията съдържа 3 имена: ANAPHAXETON (велик бог на всички небесни войнства), PRIMEUMATON (Първият и Последният), TETRAGRAMMATON (името на бога, което според евреите е непроизносимо). От вътрешната страна на триъгълника в неговите ъгли се изписва MI - CHA - EL, т.е. името на архангел Михаил. В центъра на този триъгълник се вписва кръг, който е в зелено. Останалото трябва да е в бяло. Буквите се изписват с червено. В триъгълника, както и в кръга, може да бъдат палени свещи и благовония.

    Но това е остаряла подредба. Единственото правило, което следва да се спазва е както и при кръга - това е символите да отговарят на личната вселена на мага.

    Сигил (пентакъл или печат)

    В триъгълника се разполага Сигил или Печат (класическите сигили са зададени като печати на демони и ги има например в Лемегетон). В някои гримоари се поставя изискването сигилът да се рисува с кръв върху пергамент. Сигилът се активизира по време на магията от самия маг. Не винаги сигилът се унищожава след приключването на магията.
    Някои видове магии, описани в гримоарите изискват след приключването на магията, сигилът да бъде носен от мага за определен период от време или да бъде скрит на определено място за определен период от време.


    Хексаграма

    В Гоетията хексаграмата е символ на щит и знак, че магът се явява представител на силата на макрокосмоса. Традиционно се счита, че този знак е в състояние да накара духовете да приемат човешки облик. Вярвало се е, че това е един от най-важните магически инструменти.

    В системата на Златната зора хексаграмата е възприемана като мощен знак, представляващ действието на 7 планети.


    Пентаграма

    Ако хексаграмата показва, че магът се намира в хармония с макрокосмоса, то пентаграмата показва, че магът е повелителят на микрокосмоса. В Гоетията пентаграмът се гравира на медальон от сребро или от злато и се носи на верижка като украшение. На обратната му страна обикновено е гравиран сигил.

    Жезъл

    Жезълът се явява символ на волята на мага. Обикновено се е изработвал от дърво (ореховово обикновено), по-рядко от метал. Съгласно традицията на гримоарите, жезълът следва да е осветен и да се съхранява в червена копринена калъфка. Стандартните размери за жезъл са от върха на пръстите до лакътя на мага.

    Магически пръстен или диск

    Съвременните магове, занимаващи се с Гоетия, отхвърлят употребата на магическия пръстен. Но и не забраняват при желание да бъде носен такъв.

    Един от адептите, занимаващи се с Гоетия, който се явява защитник на позицията за ползата от носенето на магически пръстен, привежда в защита на тази гл. т. своето преживяване, което е следното:

    Възползвайки се от традиционните текстове на Гоетията, той извиква Астарот (всъщност богинята Астарта, която може да се явява в какъвто си пожелае облик). Появява се дух с невероятна красота, който му замайва главата до там, че магът въобще изключил за каква цел изобщо е викал този дух. Целта на магията му била заместена от силното желание да излезне от кръга и да отиде при триъгълника. по чиста случайност погледът му си озовал върху пръстена и концентрацията му се възвърнала.

    Меден съд

    Съгласно легендата, цар Соломон затварял особено злите демони в меден съд и го запечатвал с оловен Печат. Приема се в Гоетията, че необходимост малка бутилка ще свърши работа за сплашване на непокорни духове. Върху бутилката трябва да бъде изобразен Печатът на духа.
     
     
    Сигилите в съвремието

    Думата "сигил" произхожда от латинското "sigillum", което означава "печат". Пентаграмът е вид сигил. Християнският кръст се води за сигил. Сигилите по принцип могат да бъдат геометрични фигури, астрологически знаци, алхимически символи, знаци на божества и какво ли не още. Сигилите често се използват и като емблеми на разни магически общества.

    Сигилите могат да се използват като части от или директно като амулети, талисмани. Стават и като средство за медитация.

    В западната магия сигилите са свързани със система, посредством която може да се връщат към живот духове и божества. Сам по себе си сигилът не може да извиква духове. Той служи за физическо средство, с помощта на което магът достига нужното му състояние на духа. В сигилите са зашифровани тайните имена на духове и божества, различни за всеки маг. Счита се, че когато магът извиква дух или божество, той може да го управлява, слагайки сигила в огън или удряйки го с меча, който използва при магията. Всичкото това като схващане за сигилите от миналото- са остарели суеверия.

    На сигилите може да се припишат много сложни значения особено в неомагическите течения в днешно време.

    Днес сигилите се възприемат като замисъл, който чрез рисунка в концентриран вид представлява определено желание, идея или концепция и на тази база се създава магия. Основният процес в сигил-магията, който днес се среща благодарение на Остин Озман Спеър, може да се раздели на приблизително следните шест фази:

    -> Заявяване на намерението

    Както подсказва и самото име, целта на тази фаза е да се изясни намерението, т.е. какво точно се цели (за постигане на обикновени неща, като например да се убедите, че можете да научите нещо, сигилите вършат не лоша работа). Идеята е, че колкото по-добре е изяснено намерението, толкова е по-вероятно да се достигне до желания конкретен краен резултат. Желанието да се изобрази чрез сигил идва като породено от ситуацията, според която човек прекалява със страха от неуспеха при обикновения акт на искане, т.е. налице е задействана на несъзнавано равнище воля да не се осъществи желанието, която действа като един вид спирачка.

    -> Търсене на начини за постигането му

    Това е моментът на голямото мислене. След като крайната цел вече е формулирана, нужно е да се знае как тя ще бъде достигната. Начинът, по който целта ще бъде достигната трябва да е реален и осъществим. Не бива да се очаква, че нещо ще вземе да се спусне по неведоми пътища и да свърши каквото и да било. За съжаление Вселената не предлага такива екстри.

    -> Свързване на намерението със символичен носител

    Това е моментът на изработването на сигила. Съществуват няколко различни начина да бъде изработен един сигил.

    - Словесен метод. На лист хартия се записва намерението, респ. желанието. Драскат се повтарящите се букви. Преписват се които букви остават неповтарящи се и от тях се прави йероглифче в свободен стил според както дойдат съчетанията.

    - Образен метод. На лист хартия се рисува намерението. Може да бъде включително цяла цветна картина или просто драскане. Ограничения в това отношение няма.

    - Мантрично-заклинателен метод. На лист хартия се изписва намерението. И буквите му се пренареждат, докато не почне да звучи като някакъв непознат език, който да се хареса.

    -> Празнота

    Достигане до хармония със себе си. Празнотата е петият елемент, характерен за японската култура, който съдържа всичко останали елементи (стихии) и свързва всичко в едно. Това е хармонията. Хармонията не се свързва задължително с баланс. Хармонията не се свързва и със симетрията. Хармонията е едно цяло. Хармонията е синхрон. Хармонията е истинското разбиране на нещата. Хармонията просто е.

    -> Изгаряне на сигила

    Сигилът може да бъде изгорен просто така или да бъде изгорен ритуално, като няма специален ритуал за горене на сигили - какъвто се направи, такъв.

    -> Забравяне на сигила

    Приема се, че сигилът се е задействал и затова той се забравя от съзнанието, като не се мисли за него. На несъзнавано равнище обаче всичко се помни и по този начин се получава една подкрепа и увереност при осъществяването на намерението.

    Нищо от описаното от Остин Спеър не е задължително освен едно- да се сведе символа от сигила до несъзнаваното, за което всъщност разни начини и може да се избере кой да е от тях, който се стори подходящ...

    Автор: The Shadow 

     
    Категория: Основни понятия | Добавил: theshadow (19.Сеп.2009)
    Прегледи: 7141 | Тагове: гримоар, Абрамелин, Малкият ключ на Соломон, Завещанието на Соломон, заклинания, окултна, Хептамерон, гримоари, Гримоарът на папа Хонорий | Рейтинг: 5.0/3
    Всички коментари: 0
    Да добавят коментари могат само регистрираните потребители.
    [ Регистрация | Вход ]
    Луната
    CURRENT MOON

    Кой е онлайн

    Онлайн всичко: 1
    Гости: 1
    Потребители: 0

    Мини-чат

    Приятели на сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz


  • magiata.ucoz.com © 2016