"Българска традиция и обредност" - Page 7 - Форум за магия и окултизъм

Неделя, 04.Dec.2016, 10:12 AM

Здравейте Гост | RSS
Магията - практика и самоусъвършенстване

Начало | "Българска традиция и обредност" - Page 7 - Форум за магия и окултизъм | Регистрация | Вход

[ Ново във форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 7 of 7«12567
Forum moderator: Цеци_Вихронрав 
Форум за магия и окултизъм » Отворена дискусия » БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ » "Българска традиция и обредност" (Предложение за практика)
"Българска традиция и обредност"
DeltaDate: Tuesday, 24.Feb.2015, 1:12 PM | Message # 91
Mockingjay - DSJ
Group: Блокирани
Messages: 4316
Reputation: 51
Status: Офлайн
ПЪРВИ МАРТ

Първи март е древен български празник, с тази дата се свързва началото на пролетно-летния сезон. Обичаите на този ден са свързани със стопанката на къщата и съживяването на природата след тежката зима.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Носенето на мартеницата има магическа сила. Според преданието, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана "лошотия", която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията" и най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се слагат под камък. На следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея под камъка. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

Мартеницата се изработва, като се увиват в едно бял и червен конец - символи на женското и мъжкото начало в българските традиции. Свързването на двата конеца означава зараждане на нов живот. Един от най-характерните видове мартеница е мъжка и женска фигурка, съединени с усукани бял и червен конец и носещи старинните български имена Пижо и Пенда.

Легенда за мартеницата - 1
Има вярвания за възникването на мартеницата, които го свързват с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава след пресичането на Дунава. Според едно от преданията, когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се закачило за клонче и кръвта обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло-червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на първи март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец.

Легенда за мартеницата - 2
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят.

Минало се време ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.

Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.

Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край го завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.

Легенда за Баба Марта.
Според преданието Баба Марта е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на първи март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.
Баба Марта е била капризна и своенравна. Както се е смеела, така е можела и да заплаче. Грейвало е слънце и хората се подлъгвали да извеждат стадата на паша, а тя бързо напомняла за себе си, като изпращала студ и мраз, вследствие на които пастирите и стадата оставали вкаменени завинаги.
Според други народни предания Март е бил мъж, който е имал две жени - едната млада и красива, а другата стара и грозновата. Когато погледнел първата, слънцето засиявало от радост, а когато се обърнел към втората - ставало студено и мъгливо.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото  в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Традиции и обичаи на 1 март
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността  към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".
В този ден на много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания . Навремето се е вярвало, че на 1 март студът влиза дълбоко под земята. Въпреки това, през месец март хората са били подготвени за резки промени във времето - от слънце до сняг и виелици. Този месец за тях е бил символ на пречистване, на новото начало и на едно ново раждане - Възкресението.

Според стари български поверия, девойките могат да съдят по нея за бъдещия им съпруг. Когато видят първият щъркел, лястовица или цъфнало плодно дръвче, те трябва да оставят мартеницата под камък. Точно след половин година, когато слънцето се завърти по посока есен-зима, проверяват дали по нея има мравки или не. Ако по нея са полепнали мравки, то техният избраник ще бъде беден. Ако искат да са румени и здрави през цялата година, трябва да завържат мартеницата на цъфнало дръвче. А ако искат да се избавят от всичко зло, трябва да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините и да им върви като по вода.
И до днес хората вярват, че ако си нарекат един ден от месец март, могат да съдят по него за това каква година им предстои.

Символика на мартеницата
Като типичен български обреден символ, мартеницата се закичва за здраве, плодородие, изобилие и дълъг живот. Изработва се от памучни и вълнени конци, основно в бяло и червено, които са усукани. Белият цвят символизира чистотата, невинността и новото начало, радостта и красотата. Червеният цвят символизира огъня, изгряващото и залязващото слънце, победата и живота.
В някои части на България, мартениците се правят и в други цветове. В Родопите, например, те са многоцветни, а в Софийско основните цветове са синьо и червено. Синият цвят носи символиката за водата и небето, два от четирите основни елемента на Земята, а също така на божествената вечност и аристократичността. Зеленият цвят е знак за здраве, плодородие, възраждане и празничност.
Когато се изработва мартеницата, конецът задължително се усуква наляво. Според стари български традиции и обичаи, тя включва и различни символи, като черупки от охлюви за здраве и сила, мъниста против уроки и паричка за благополучие.

Мартениците се изработват от бял и червен вълнен конец. С червен вълнен конец се завързват китките, с него се правят знакови шевици, а най-голямо приложение има в магическата символика – против уроки и т.н. Вълната е еквивалент на средното пространство, а също носи способността на медиатор между световете. С животинския си произход тя е част от дивото - долното. Но с преминаването й през облагородяващите процеси на човешкия труд - предене, плетене, боядисване и т. н. тя е вече знак за космизиран хаос. Вълната е вторият елемент в троицата – лен = горно/свято, вълна = света на земните, кожа = долния свят /хаоса/. Интересни изследвания има в този смисъл около начина на обличане на древните българи – ленена риза /свързвана с най-святите моменти от живота на човека - кръщение, сватба, смърт/, вълнени горни дрехи /видимият облик/ и кожени елеци и кожуси /обточени с кожа краища на дрехите с предпазна функция/. Това е може би тема за друго изследване, но според мен може да се свърже с троичния състав на човека – дух, душа и тяло. Може би подобно послание има и в тройните ковчези, в които са погребвани египетските мумии - като прехода от свято към по-примитивно е именно от вътре на вън /злато – дърво - камък/.

Задължително трябва да се обърне внимание на символиката на цветовете.
Червеното е цвета на живота, на кръвта. Другите цветове се определят от древния българин като “заспали” - мъртви. Това е особено показателно в кодекса на цветовете, използвани при изработване на шевиците по дрехите. Червеният цвят е изобилно употребяван в женските украси - шевици. Широко застъпен в дрехите на младите жени и девойки, той е абсолютно забранен за старите жени. Жената като раждаща живот се припокрива със символиката на червеното = кръв, живот. Затова и женската фигура от двойката мъж - жена в мартеницата е червена.

Мъжът в тази двойка е бял. Бялото, както стана дума в една от по-предните статии е част от парадигмата горно – свято – дясно –правилно - небесно, в опозиция на долно – примитивно – ляво – диво -земно. В това според мен не може да се търси неравнопоставеност на мъжа и жената в древното общество. По-скоро жената е материализирането на нещата -раждането, а мъжът е главителството - реда на йерархията.

Ред, който е много важен за оцеляването на култивираното пространство, и срещу това никой не е искал да противостои. Още повече, че в самото оплитане на червения и белия конец има нещо много интимно и любовно свързващо. “Белият” мъж е обичайният образ за древната българска общност. Доказано е, че характерното облекло за мъжете по нашите земи от край време е “белодрешното” – с естествения цвят на вълната. Черните мъжки дрехи са източно влияние, проникнало по-късно.

Важна информация за предназначението на мартеницата ни дава и начина, по който тя се носи. Закачена до сърцето тя е изповед на сърдечното желание на човека за сила и живот. Вързана на ръката – тя е позив за благославяне на плода от труда на тези ръце. Въобще връзването като акт е с много древна символика – то е равно на заповядване, овладяване.

Веднъж свалена мартеницата не се оставя къде да е. Тя се закача на цъфнало дърво или се скрива под камък, а камъкът е символ на нещата, които стоят и думите, които непременно се сбъдват – “Казана дума, хвърлен камък”.
 
DeltaDate: Събота, 28.Feb.2015, 4:30 PM | Message # 92
Mockingjay - DSJ
Group: Блокирани
Messages: 4316
Reputation: 51
Status: Офлайн
ТОДОРОВДЕН - първата събота от Великденските пости

Празникът на Свети Тодор се чества на първата събота от Великденските пости. Наричат Тодоровден също и Конски Великден, защото основните обреди са в чест на конете.

Когато си на кон, хем си седиш, хем си ходиш – шегували се някога селяните от планинските райони. Конете били тяхното “превозно средство” по стръмните тесни пътеки. Те осигурявали и поминък на планинците, известен като кираджийство - превоз на товари с коне. Така че конете наистина били много важни за тези хора. Навремето всяко семейство отглеждало поне няколко коня. Затова много почитали празника на конете – Тодоровден. Негов патрон е светецът-конник Св. Тодор.

Поверието разказва, че на своя ден той хвърля зимния си кожух и тръгва към дома на Слънцето накрай света, за да го помоли да прати лято на земята. Най-важните ритуали за празника са свързани с конете. Основен обичай е да се устройват различни състезания за конете. В някои райони мерят тяхната сила – кой ще издържи най-голям товар. В други райони повече ценят тяхната бързина. Затова отбелязват Тодоровден с конни надбягвания, наричани надбързване или кушия. Селяните предварително събират помежду си ечемик или малко пари - награда за победителя. Но също толкова ценен бил и венецът за победителя. Окичени със зелени венци от клонки конят и стопанинът – победители в състезанието предвождали после шествието на всички конници по пътя обратно към селото. Разбира се, за всеки стопанин е въпрос на чест да докаже, че умее да отглежда издържливи и бързи коне. Затова в състезанията някога участвали само семейни мъже, които притежават и управляват свое стопанство. И изглежда те много амбициозно се борели за победата. Защото на финала често възниквали спорове кой е победил в надбягването. За такива случаи се свиквала специална “комисия” от най-възрастните мъже в селото, смятани и за най-мъдри. Те разрешавали спора. Това доказва колко важно било за селската общност състезанието. Конят-победител прославя и своя стопанин. Затова гордият притежател на най-силния или най-бързия кон устройва празнично угощение за всички след състезанието. Ергени не се допускали да се състезават, въпреки че тяхната младежка енергия сигурно би направила състезанието по-зрелищно. Но неженените нямат свое стопанство и собствени коне, за да докажат умението да ги отглеждат.

Жените също имат свои ритуали на празника Тодоровден. Някога на този ден миели косите си с билки, за да са гъсти и лъскави като конските опашки. А за здраве на конете по традиция жените месят специални погачи с форма на конче или подкова.
 
DeltaDate: Неделя, 29.Mar.2015, 6:06 PM | Message # 93
Mockingjay - DSJ
Group: Блокирани
Messages: 4316
Reputation: 51
Status: Офлайн
ЛАЗАРОВДЕН – последната събота преди Страстната неделя

Библейският мит за възкръсването на Лазар
На Връбница, когато Христос тържествено влязъл в Йерусалим и научил, че приятелят му Лазар е тежко болен, веднага се отправил към дома му. Но там намерил само оплакващите близки. Лазар вече бил погребан. Сестрите му Марта и Мария упрекнали Божия син: "Господи, ако беше ти тук, нямаше да умре брат ми." - Рекла Марта и продължила: - "Но и сега знам, че ако поискаш от Бог, ще ти го даде." Когато отишъл на гроба на приятеля си, Той изрекъл три пъти: "Лазаре, излез." И Лазар веднага излязъл, завит с платно на ръцете и нозете и с кърпа на лицето. "Жив е" - извикали всички. След това Иисус отново се отправил към Йерусалим, а възкресеният Лазар живял още тридесет години в пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на гр. Китион, Кипър.

Образът на Лазар в българската народна митология
Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дърветата, прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния свят, като по този начин създава ред. Самият Лазар е олицетворение на границата на земния и отвъдния свят.

Празникът
Лазаров ден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, придобиват нов социален статус. Те могат да се момеят публично, обществено признато, да се носят, така че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжат. Празникът се нарича лазар, лазарница, лазарова събота. Характерни са три обредни ритуала - лазаруване, избиране на кумица и буенек. В някои части на североизточна България, в частност в с. Ряхово, названието буенек се трансформирало в буенец. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Според вярванията (по-специално в Североизточна България) на Цветница, след Лазаровден, "разпускат умрелите", които излизат от гробовете и очакват близките да им донесат нещо. Затова в събота се прави Лазарска задушница. В петък срещу събота се вари жито и се приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Прави се един по-голям рангелов хляб с кръст от тесто отгоре и по-малки просфорки според броя на починалите (но винаги нечетен брой). Същата вечер или рано сутринта на Лазаровден гробовете се прекадяват и преливат с вино, раздава се жито, рангелов хляб и просфорки.

Ритуал
Лазаруването е обичай, който идва от древността. В прастари времена момите на едно племе или селище били отвличани от момците от друго. Това е ставало рано пролетта в гора, край река. В историческото си развитие обичаят е запазил и до днес своите първични белези.

Лазаруването не е свързано с християнската легенда за възкръсналия Лазар, а е стопански обичай, утвърждаващ плодородието и продължението на рода. В потвърждение на това е и фактът, че и до днес лазарските обичаи в Средна и Западна България изискват лазарките да споходят нивите. Подевките (момичета на 13-14 години) се подготвят за лазаруване от Среднопостница (средата на великденския пост) или от Свети четиридесет мъченици (9 март) - разучават лазарски песни и игри заедно с по-възрастна и опитна жена, избират си водачка - боенец, боеница, водница, кръстница (Източна България), кума (Тракия), изводачка (Пиринско) и много други разновидности на имена се срещат във всеки район на страната. На моминските събирания през Великденските пости хоро не се играе. Изключение е буйното, несключено хоро боенец познато в източнобългарските райони. При лазаруване се наблюдават регионални варианти, които не променят общобългарската същност на обичая. Лазарките обхождат селските дворове (всяка група в своята махала, или цялото село, когато има само една група). Играят общо хоро, начело с водачката си, или две шеталици(Софийско, Кюстендилско) играят, а останалите пеят. В отделни райони на Източна България момите лазарки изпълнянат обредната игра боенец.

Във всички варианти на Лазаруването, лазарките изпълняват обредни песни, съобразени с пола, възрастта, семейството или социалното положение на този, за когото са предназначени. Лазаруването се смята за задължително за всяко момиче. Според народното схващане само мома, която е лазарувала, може да се момее, т.е. да очаква сватове и да се омъжи. Във връзка с това съществува поверие според което девойка, която не е лазарувала, ще бъде отвлечена от змей, влюбен в нея.

При някои варианти лазарките припяват, обхождайки ниви, поля и гори за плодородие. Във всички части на България според традицията стопанката на къщата, в която пеят момите, дарява яйца, пари, брашно, мас и др.  Стопанката изнася брашното в сито, което после търкулва и по начина на падане му гадаят за плодородие. Добре е дъното му да остане отгоре. Житното зърно, брашното, яйцето, ситото с техните символични значения допълват стимулиращия характер на обредността.

Забрани
В една къща два пъти не бива да се лазарува. В къща, в която има болен или скорошна смърт, не се лазарува. От Лазаровден до Томина неделя не се прави помен на починал.


Message edited by Delta - Неделя, 29.Mar.2015, 6:08 PM
 
DeltaDate: Неделя, 29.Mar.2015, 6:09 PM | Message # 94
Mockingjay - DSJ
Group: Блокирани
Messages: 4316
Reputation: 51
Status: Офлайн
ЦВЕТНИЦА - неделята след Лазаровден

На Цветница (неделята след Лазаровден) за здраве се окичва с върбов клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден – неделята преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за полседен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено.

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане на Исус Христос в Еруселим в дните преди еврейската Пасха. Според еангелистите Матей, Марко, Лука, Йоан и Христос влизат в Еруселим на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар. Най-рано празникът е честван в Еруселим през IV век. В цялата страна Цветница се почита и като голям църковен празник. Сутринта на Цветница църкожнослужителите осветяват в църквата върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази осветена върба има предпазна и продуцираща сила.

На Връбница участвалите в Лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба. В Северозападна България и на отделни места в Тракия всяка мома пригитвя специален обреден хляб-кукла, със залък от който се кумичи (използва се за белег при избор на кумицата). В някои села на Карнобатско кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче, залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята къща моминското хоро. В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите говеят на кумицата до Великден, а на този ден всяка лазарка отива у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се придружават от съответните обредни песни, в които преобладават мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
 
DeltaDate: Неделя, 29.Mar.2015, 6:11 PM | Message # 95
Mockingjay - DSJ
Group: Блокирани
Messages: 4316
Reputation: 51
Status: Офлайн
ВЕЛИКДЕН – неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Католиците тачат обаче повече Рождество Христово. В евангелските текстове често се споменава, че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и Възкресението си след три дни. И, когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Защо се разминават празниците на католици и православни?
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.

Какво повеляват стародавните български традиции?
Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

Какво символизират шарените яйца?
От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци.

След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.

В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден.

В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата „Христос Возкресе”.  

В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и Германия играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година.

От 1878 г. децата във Вашингтон са поканени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом. Яйцето на Фаберже е най-известното яйце сред декорираните. През 1883 г. руският цар наредил на Петер Фаберже да изработи специално яйце за жена му и той създал яйце, инкрустирано със скъпоценни камъни.

Откъде се появи Великденският заек?
Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие. За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.

Защо се яде агнешко месо?
Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.

Защо се обличат нови дрехи?
Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.
 
nelityDate: Неделя, 20.Dec.2015, 10:34 PM | Message # 96
*******
Group: Специален достъп
Messages: 370
Reputation: 13
Status: Офлайн
И нали Коледа наближава ,прочетох нещо интересно и реших да го споделя.
Съществуват много поверия за Коледа, които са били важна част от отбелязването на празника. Едно от поверията за Коледа е, че всеки трябва да отиде и да си купи нещо от пазара – може да е малко и евтино, но да е ново.
На Коледа метенето, прането, чистенето и подреждането не само че не се препоръчват, ами направо са забранени. Всичко трябва да е свършено през деня преди Коледа, точно преди Бъдни вечер. На Коледа не трябва да се шие, иначе някой в семейството ще ослепее.
На Коледа се ходи на гости и се приемат гости. На Коледа се обличат най-хубавите дрехи, но не и черни дрехи. Облечете ли се в черно за Коледа, това може да донесе нещастие.
В нощта преди Коледа всеки може да си пожелае нещо, защото това е нощта, в която стават чудеса.
В нощта преди Коледа – на Бъдни вечер, неомъжените жени не трябва да изяждат първото залче от питката, а да го оставят на масата и после да го скрият под възглавницата си. През нощта ще сънуват мъж – това ще е мъжът, с когото ще прекарат живота си.
Ако на Коледа има виелица, пролетта ще дойде по-рано. Ако на Коледа има слана на клоните на дърветата, ще има богата реколта от жито през следващата година.
Когато Коледният ден е топъл, пролетта е студена. Ако на Коледа вали сняг, годината ще е с много богата реколта. От Коледа доЙордановден не се ходи на лов, иначе с ловеца може да се случи нещастие.
На Коледната трапеза между хората на масата трябва да има разстояние, за да могат и мъртвите роднини да са между тях.
На Коледната трапеза не се пие вода – който пие вода, ще е жаден, когато няма откъде да вземе вода.
Когато Коледа се падне във вторник, ще вали много през пролетта. Ако е в сряда, пролетта ще е без дъждове. Ако Коледа се падне в четвъртък, януари и февруари няма да са много студени. Ако е в петък, до март ще е страшен студ.
Когато Коледа е в събота, лятото ще е дъждовно и ще има земетресения през годината. В Неделя ли е Коледа, през лятото и капка дъжд няма да падне. Щом Коледа е в понеделник, ще има добра реколта през годината.

Ето и други поверия за празника: 
Коледа е един от най-светлите християнски празници. Много от традициите, които спазват и православните християни, и католиците обаче, идват от езическата култура. По доста от обичаите се гадае за бъдещето на семейството и дома. Някой от случващите се около празника неща се считат за добри, а други – за лоши поличби. Ето част от най-разпространените суеверия, свързани с коледните традиции:
1. Вярва се, че украсата на дома го пази от гнева на природата и злите сили.
2. Католиците не палят лампичките на елхата преди на небето да изгрее първата звезда в коледната нощ.
3. Елхата трябва да се украсява на Бъдни вечер – 24 декември.
4. В някои западни страни украсяват коледното дръвче, едва след като децата в семейството заспят.
5. В Германия, последната играчка, която се закача на елхата, е с формата на зеленчук. На сутринта първата задача за децата е да я открият. Победителят в надпреварата получава специален подарък.
6. На много места по света хората отварят широко вратите си на Бъдни вечер, за да могат злите духове да излязат навън.
7. На перваза на прозореца пък се оставя свещ, която гори цяла нощ, за да освети пътя на доброто към дома.
8. В много държави стопанинът не трябва да мете прага на къщата, защото това вещае неприятности за семейството през идната година.
9. У нас е задължително всички помещения в дома да се прекадят с тамян – за здраве и късмет на всички членове на фамилията.
10. Паричката в питката на Бъдни вечер гарантира на човека, в чието парче се падне, богатство през цялата година. В някои краища на България в погачата се слага и бобено зърно за късмет и дрянова клонка за здраве.
И още:
"Тиха нощ, свята нощ”... Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич или просто Бъдни вечер, както ние си я знаем. 
24 декември е един от най-красивите, топли и важни семейни празници, изпълнени с много любов, уют и доброта. На този ден значение имат дома, близките, огнището, семейството. Повечето българи знаят, че вечерта се приготвя трапеза с нечетен брой постни ястия, която се оставя през цялата нощ. Някои си разменят подаръци, други остават будни, за да чакат коледари или „отварянето” на нощното небе, за да си пожелаят нещо. Това, което доста от нас не познават, са традициите с всичките им подробности и точно затова сега ще се опитаме да пресъздадем тази коледна нощ, разкривайки ви тайните на старите поверия.
И така... традицията повелява:
След нареждането на празничната трапеза, стопанинът трябва да запали точно определен пън в огнището, който се нарича бъдник. Оставя се да тлее през цялата нощ. Дървото може да бъде буково, крушово или дъбово. Преди да се сложи вогъня, в него се издълбава дупка, която се пълни със зехтин, червено вино и тамян, запечатва се с пчелен восък. Този обичай води началото си от древните славянски племена, населявали някога земите ни. Те са смятали, че когато се роди дете, мъжът запалвал осветеното дърво, като по този начин прогонвал злите духове, орисници и вещери.
Преди години хората са нареждали трапезата си на земята върху слама, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса. На нея трябва да има 7, 9 или 11 постни гозби. Хубаво е да има от всичко по малко – пълнени чушки с ориз или боб, лук, чесън, мед и орехи, варено жито, ошаф, варен фасул, сърми, туршии, вино. В някои части на България се правят също зелник и малка пита със скрита паричка, тиквеник. Важно е, в четирите ъгъла на стаята да се постави по един орех – символ на четирите краища на света.
Според поверията, преди семейството да седне на вечеря, най-възрастният прекадява дома и трапезата. Счита се, че тамянът прогонва злите сили и дяволчета, както и Сатаната и всички вещери и караконджоли.
В навечерието на Коледа, стопанката на къщата трябва да излъже злия бог Коледо с постна погача, замесена без мляко и яйца, която трябва да има кръгла форма и да бъде завита като кравай. Ако член от семейството е извършил някакъв голям грях през годината, питата се намазва с малко мед, така се иска прошка от злопаметния бог.

В различните български области, празничният хляб е познат с различно име – вечерник, коледник, боговица. Разчупва се от най-възрастния член на семейството и докато прави това, той трябва да казва думите: „Ела, Боже да вечеряме”. Първото парче хляб от погачата се поставя пред иконата на Света Богородица. Младите момичета слагат парче под възглавницата си, за да сънуват момчето, за което ще се омъжат.
Добре е да се опитат всички ястия на масата, за да са здрави членовете на семейството. Българските традиции са свързани и с гадаене на този ден. Ако избраните орехи са пълни, болестите ще подминат дома. През цялото време, докато трае вечерята, не бива да се става от масата. Ако все пак това се налага, станалият трябва да върви приведен.

ladyzone.bg


Единственото познание,което можеш да намериш на върха на планината ,е това,което си занесъл със себе си!
Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.
Ралф Уолдо Емерсън.
 
Цеци_ВихронравDate: Неделя, 20.Dec.2015, 10:38 PM | Message # 97
Обсебена
Group: Модератори
Messages: 8516
Reputation: 87
Status: Офлайн
Нел, много интересно. Благодаря!
А аз се канех да се облека в черно за Коледа... В червено ще съм. wink


"Кат тасманийски дявол си в устата."
Последен
 
nelityDate: Неделя, 20.Dec.2015, 11:06 PM | Message # 98
*******
Group: Специален достъп
Messages: 370
Reputation: 13
Status: Офлайн
Цеци_Вихронравwink

Единственото познание,което можеш да намериш на върха на планината ,е това,което си занесъл със себе си!
Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.
Ралф Уолдо Емерсън.
 
nelityDate: Сряда, 30.Dec.2015, 7:49 PM | Message # 99
*******
Group: Специален достъп
Messages: 370
Reputation: 13
Status: Офлайн
Поверия за Нова Година 

На 31‐ви декември домът трябва да е чист и подреден, за да започне годината „на
чисто“ и да не носи със себе си миналогодишните проблеми.
Трапезата е необходимо да е богата, а ястията – разнообразни, за да бъде плодородна
новата година и да има хляб за всички. Ако сте от почитателите на морските дарове,
се налага да се въздържате.На този празник блюдата с раци и омари са забранени, за да не върви годината назад. 
Ако посрещате Нова година в чужбина, означава, че ви очакват пътешествия и през идната.
В новогодишната нощ в джобовете на дрехите ви трябва да дрънкат монети, за да сте здрави.
Едно от празничните поверия гласи, че жените е задължително да са облечени в най‐новите си дрехи, за да запазят хубостта си и през новата година.
Под облеклото пък да носят червено бельо – така ще им върви в любовта.
Народните поверия гласят, че ако на 31‐ви декември има сняг, нивите ще са плодородни. Ако небето е ясно и звездите се виждат, ще има много плодове в градината.
zajenata.bg.


Единственото познание,което можеш да намериш на върха на планината ,е това,което си занесъл със себе си!
Единственият начин да имаш приятели, е да бъдеш приятел.
Ралф Уолдо Емерсън.
 
Форум за магия и окултизъм » Отворена дискусия » БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИОННА МАГИЯ » "Българска традиция и обредност" (Предложение за практика)
Page 7 of 7«12567
Search:


magiata.ucoz.com © 2016